Symposium – Младежки обмен в Гърция, статия

smokinya_symposium-youth-exchange-in-greece_005.jpg


Научи повече за ползите от нашите курсове тук: http://smokinya.com/about/testimonials/


Simposium

Древно пътуване към себе си

#Symposium #ErasmusPlus #Hopeland #YouthExchange


Представял ли си си някога, че можеш да поживееш в Древна Гърция, в големите градове-държави, където Боговете определят съдбата ти…

Да бъдеш мъдър гражданин на Делфи, напътстван от прочутия Делфийски оракул по всякакви въпроси. Да се събудиш като мощен спартанец, пред чиято сила се прекланя целият свят. Да бъдеш атински философ, изкусен стратег, обичащ да полемизира всяка тема. Да владееш разнообразни изкуства, вдъхновени от Древните Музи, достоен жител на Коринт. Да работиш здраво за прехраната си, да търгуваш с Древен Египет, да се впуснеш в първите Олимпийски игри, да воюваш ожесточено с могъщата персийска армия, да се обединяваш, мислиш, твориш, но най-вече да преоткриваш себе си!

Приказният Еразъм+ проект Simposium, описан в предходните редове се случи в началото на месец май 2018 г. Върху късче гръцка земя в близост до останките на древната микенска цивилизация 32ма младежи от цяла Европа се пренесоха векове назад в търсене на себе си.

Еко селището Hopeland се превърна в арена на сражения, проведени най-вече дълбоко в личностите на участниците. На 130 километра от Атѝна, обсипано с маслинови дървета и билкови поляни, божественото местенце предоставя пространство за диво и хармонично съществуване с природата. Незабравими гледки към околните планини и полета насищат
енергията, която строи от Hopeland толкова силно, че човек не знае сънува или не.

Четирима са българските герои, които се впуснаха в машината на времето – Simposium 2018. Струва си, да споменем и още една българска следа в проекта. Част от организаторите беше и Мартин, който идеално се превъплъти в Бог Дионисий. Един от синовете на Зевс, божество на възраждащата се и умиращата природа, на виното и веселието. В реалния живот, движещата сила на приключенския проект United in Adventure – България.


Коринтянинът ИВАН
Покровител: Дионисий

Имах възможността да участвам в един Erasmus+ проект, който ми позволи да се върна назад, да спра за малко, да се доближа до природата, да се откъсна от този толкова забързан, уж за добро, свят. Имах възможността да се докосна до хора, места, преживявания, които, както се казва, се случват не толкова често в живота ни и да случвам неща, които ще помня до края на дните си.

Нека започна от там – каква е била обстановката в древна Гърция, която се опитахме да пресъздадем – градове държави, самостоятелни един от друг, обвързани от общ език, култура и минало, от настоящи търговски връзки и военни съюзи, но дотолкова обвързани, че въпреки това пазещи ревниво свободата си – нещо толкова високо ценено в този свят, в тези градове държави, първи носители на западната цивилизация.

И от многото градове – държави – се открояват четири от тях – Атина, Спарта, Коринт и Делфи. Тези четири града блестят над останалите, но с различен блясък: Атина – с демокрацията си, с изкусната дипломация и блестяща ораторска мисъл. Спарта – с превъзходната си военна подготовка и стратегия, с безстрашните си воини, пример за цялата останала Гърция. Делфи – с пророчествата на оракула, при който се стичат граждани от цяла Гърция, за да получат мъдрост, утеха и напътствие. И разбира се, Коринт – о, Коринт, няма как да съм безпристрастен, след като аз самият се вживях в ролята на весел коринтянин – какво да ви кажа за Коринт – с неговите прекрасни делви с вино, с неговите прелестни девици, готови да се отдадат не много трудно на смел прелъстител. Коринт, известен и прославен с търговските умения на своите граждани, които успешно обменят с цяла Гърция и по този начин я сплотяват и скрепяват.

По време на проекта се занимавахме с най–различни дейности, от първите в историята олимпийски игри, които Спарта спечели безапелационно, до решаване на логически загадки, които ни помогнаха да разбием нахлуващата в свещена Гърция варварска персийска армия. През различни уъркшопи, в които имахме възможността да споделим уменията си с другите граждани на 4-те полиса.

Друг уъркшоп, който ми направи особено силно впечатление, и в който взех участие – музикална терапия – в този половин час няма да забравя как около десетина човека обединихме гласовете си, дробовете и гласовите си струни, за да направим нещо по-силно заедно, изпитахме обединяване на енергията си, изпитахме нещо, което според мен, освен приятно, е и даже лечебно.

Кулминационен момент беше нощта преди последната битка с персийската армия – в тази нощ се потопихме в древните езически ритуали, които прадедите на древните гърци са изпълнявали, преди да се впуснат в битка, и които ритуали са ги правили стократно по-силни от врага, които са ги карали, след като се изправят пред този враг, да не чувстват нищо друго, освен превъзходство, презрение, и убеждение в победата. Ритуал, който също няма да забравя – разтърсващ – изразяващ се в танци, музика и пеене, свирене и призоваване на помощ на всички богове, покровители на обединената древна Гърция.


Делфийката ЙОАНА
Покровител: Аполон

Simposium беше първият ми Erasmus+ проект. Попаднах там малко като на шега след едно “Ами какво пък-ще кандидатствам, ако ме изберат – ме изберат” и взеха, че ме избраха. Това и самото преживяване ми показаха,че ако просто опиташ-няма да умреш и земята няма да спре да се върти и можеш само да спечелиш. Определено едно от нещата,които научих е,че трябва по-често да се пускам смело по течението и да грабвам възможностите.

Hopeland е едно наистина много приказно място с много силна енергия, да не прозвуча като откачалка – но е направо омагьосано. В ЛАРП частта от проекта аз бях един от жителите на Делфи, което напълно се вписваше с мирогледа ми и в истинския живот. Най-интересно ми беше да съпоставям това, как моите съграждани се справят със ситуациите и какви решения взимат и да ги сравнявам с другите полиси.

Интересно е да видиш ценностите на хората и характера им в ситуации на война и бедствия, особено в тази мини паралелна вселена, в която било то на игра, те имат пълната свобода да действат както смятат, че е най-добре за тях и според вижданията си. Ние, като истински граждани на Делфи,се оказахме най-приемащи и подкрепящи спрямо другите около нас и разбира се, на ръба на фалита и глада, но на кого са му нужни пари и удобства, щом има изкуство и е щастлив? (Дано някой схване сарказма…)

Цялостното изживяване за мен е трудно да се опише. Определено научих много неща за себе си и за хората около мен. Комбинацията от ЛАРП, нещата, които ти се случват паралелно в истинския свят и самата атмосфера на Hopeland е нещо, което надали може да бъде изпитано по-друг начин. Нещото, което най-много ще ми липсва e да живея НАВЪН, да се къпя под слънчевите лъчи, да спя под звездите и да се грижа за земята, която ни даваше храна и се грижеше за нас (през времето, което не ни каля, мокри и не се опитва да ни убие – се грижи за нас и аз продължавам да го твърдя).


Делфийката СИМОНА
Покровител: Аполон

Още преди да започне това приключение бях сигурна, че то ще пречупи някои мои страхове. За мен тази програма беше и винаги ще е една запомняща се емоция, която споделих с хора, с които в началото почти не можехме да говорим един с друг, заради езиковата ми бариера.

Тази свещена земя ще бъде запомнена от мен с розите, които ме посрещнаха, когато стигнахме до селището; с големия дъб, който беше моя опора във всеки един момент, в който имах нужда да се успокоя някъде; с едно място в гората, което заедно с още няколко човека превърнахме в нашето енергийно място чрез почистване; с градът, който живеех с още седем момичета и един крал и се чувствах страхотно, особено първата сутрин след събуждането от петел в 5.30 ч.; с вкусната храна, приготвена от Анастасия; с градината, която успях да завърша в срок; с прекрасните емоции, които изживявахме по време и след всяко едно предизвикателство; с това, че непрекъснато бяхме заети с нещо и не оставаше време за мислене на глупости.

Най-важното за мен като урок беше това, че осъзнах, че животът е много повече от това да си робот в забързания свят на ежедневието и колкото повече забавиш темпото и се доближиш до природата, толкова по-пълноценен и полезен си на себе си и околните.

Последните два дни започнах да страдам, защото знаех, че тази приказка е към своя край, който не приключи там. Продължава и сега в настоящия момент, в който знам на всяко едно място, до което съм се докоснала какво съм дала и какво съм взела. След програмата мотото ми за живота е: Бъди себе си и знай, че няма как да си на грешен път!


Атинянката ДАМЯНА
Покровител: Атина

Безсънна нощ преди пътуването до Гърция, страхове и всякаква липса на вяра в себе си срещу увереност, удовлетвореност и желание завинаги да остана в приказката на Simposium. Това с няколко думи са резултатите преди и след участието ми в магическия Еразъм+.

Най-стъписващият и труден момент по време на проекта се оказа и най-поучителен за мен. Суетната ми душа пристигна в Hopeland объркана и озарена от малка надежда още в самото начало. Паднах се, да бъда жител на Атина и познайте, богатство беше една от характеристиките на моя полис. За разлика от останалите 3 селища, атиняните обитавахме луксозна грамадна палатка в близост до слънчевите бани, така жадуван ресурс от всички. Наспивахме се хубаво, атиняните единствени нощувахме върху меки дюшеци, пари за храна също не ни липсваха, демократично взимахме всички решения помежду си и се разбирахме страхотно. Бяхме толкова щастливи заедно в охолството си! Може да се каже, че доста често се и изолирахме от останалите. Още от самото начало влязохме на дълбоко в играта, дори построихме храм на своята богиня Атина, украсявахме го с цветя и скулптори от кал… истинска идилия.

Но разбира се след всяко слънчево преживяване, настъпва и буря, буквално. На четвъртия ден от проекта заваля пороен дъжд, с останалите атиняни се погрижихме, да приберем всичко на сухо, след което се затворихме в уютната ни палатка. Изведнъж в мрачната атмосфера на бурята отвън настана страшна суматоха, богинята Атина крещеше, незабавно да излезем навън, искаше да ни спаси от настъпващата персийска армия… трябваше да напуснем дома си.

Така настана безнадеждност, за един миг изгубихме всичко и чувствата бяха толкова силни и истински, макар да беше само игра… Дадохме си сметка, колко често и в съвременния ни, уж модерен свят стотици хора губят домовете, животите си, заради материални войни, в които човешкия живот и щастие не струват нищо. Беше истинско, силно и разтърсващо преживяване.

Няма да издавам, какво се случи след това, но със сигурност се надявам с написаното, да провокирам любопитство. Simposium ще се случи отново и всеки, който иска да преоткрие себе си и да се откъсне от ежедневието може да опита.
Снимки: Paula Ūdriņa


Наръчник за успешно кандидатстване.


Уебсайт на организаторите: Hopeland

Абонирайте се за нашите известия.

Открийте ни също тук:

https://vimeo.com/smokinya
https://www.facebook.com/smokinyafoundation/
https://www.instagram.com/smokinya_foundation/
https://www.linkedin.com/company/smokinya-foundation
https://www.facebook.com/groups/synergynetworkinbulgaria/

Този младежки обмен е финансово подкрепен от програма Еразъм+.

smokinya_Erasmus_logo_001.jpg

 
 

Symposium – Младежки обмен в Гърция, статия
Tags: