Refugee Life: A Story Behind – Follow-up

smokinya_refugee-life-youth-exchange-czech-republic_011.jpg


Статията е на български и англисйки език.
The article below is in Bulgarian and English.
Scroll down for English version.


31 October – 9 November – Refugee Life – A Story Behind (Czech Republic)


Refugee Life – A Story Behind , international youth exchange
31 October – 9 November
Zbýšov u Brna, Czech Republic
Countries: Czech Republic, Bulgaria, Romania, Greece, Ukraine, Hungary

More info: Refugee Life – A Story Behind – Youth Exchange in Czech Republic

The photos below belong to and are copyrighted by Zuzka Gogová © zuzka.gogo
Smokinya Foundation is thankful for the permission to use some of the photos!



photos © zuzka.gogo


Бежанците – хора като нас

Ситуацията с бежанците ме вълнува отдавна. Чудила съм се как мога да помогна с макар и малко, дори с прост жест на внимание и грижа. Наскоро имах щастието да получа такава възможност. Преживяване, което затвърди вярата ми в това, че „всички сме хора на този свят“ (както се пее в една песен), и ми показа, че, макар никой да не избира къде да се роди, нито иска да премине през жестокостите на войната, всеки от нас има избор – да изгради сила на духа, помагаща му да посрещне с кураж всяка ситуация, пред която е изправен, да бъде позитивен, да търси, намира и дава любов, внимание и грижа. Това са черти, които притежаваме всички, които ни правят хора. Черти, които ще променят света. Черти, които всеки от нас трябва да проявява много по-често.

Сега бих искала да разкажа за шанса, който получих наскоро, да се срещна с много вдъхновяваща група от бежанци и социални работници в Чехия.

Като част от младежки обмен по европейската програма Еразъм + на тема „Животът на бежанеца: зад кулисите“, проведен през ноември 2016 г. в Чехия, млади хора от шест европейски страни посетихме бежански център в малко провинциално градче близо до Бърно. Свикнали сме да слушаме за бежански „лагери“, виждали сме безкрайни полета, осеяни с палатки и ръчно измайсторени навеси, които лагери тънат в мизерия, но бежанците, които ние посетихме, живееха в удобни, функционални и искрящи от чистота сгради, разполагаха с възможности за забавления и спорт, както и се радваха на искреното внимание и грижа на двама местни служители с огромни сърца в красива и интересна арт работилница. Засега мисля, че всичко звучи прекалено хубаво, за да е истина…Да, има един фактор, който не съм споменала досега – че бежанският център е затворен…Хората нямат право да излизат, докато получат право на убежище в Чехия, след което могат да излязат от този красив „затвор“ и да потърсят късмета си в тази страна, или пък им бъде отказан желаният от тях статут и бъдат върнати там, откъдето са дошли. Искрено се надявам хората, с които прекарахме три чудесни дни заедно, изпълнени с музика, танци, майсторене на истински „произведения на изкуството“ и вдъхновяващи разкази, да са напуснали вече този бежански център и да са получили така желаната и необходима им зелена светлина да започнат нов живот на сигурно място.

Почти невъзможно е за обикновен човек, който е загрижен за бежанската ситуация и е любопитен какво може да направи за тези хора, да получи достъп до този бежански център. На нас обаче, като участници в този младежки обмен, ни беше възложена задачата да подготвим разнообразни занимателни дейности и да ги осъществим заедно с бежанците. Пълни с ентусиазъм, най-различни идеи и много вдъхновение, първия ден отидохме там, обмисляйки как ще се справим с много вероятната езикова бариера, как ще съберем хора да участват в нашите дейности, как ще задържим интереса им в рамките на трите ни дни с тях, как можем да подходим деликатно към жизнените им ситуации, същевременно демонстрирайки им, че се интересуваме да ги чуем, и т.н. Оказа се, че…всъщност и те са хора като нас. Само дето идват от държави с конфликт или от държави с не толкова перспективно бъдеще – Украйна, Ирак, Афганистан, Нигерия, Виетнам и други.

Със задоволство ще кажа, че трите дни, прекарани от 26 младежи с хората в бежанския център в град Заставка у Бърна, оставиха дълбоко впечатление, радост, смях и най-топли спомени сред всички участници в тях. Бежанците бяха много доволни от нашето внимание и интересните дейности, с които разнообразихме ежедневието им в техния временен „затвор“. Ние бяхме щастливи да помогнем, да се срещнем с интересни и добронамерени хора, които ни научиха на техни танци, игри и думи на техния език, и се зарекохме да продължим да търсим срещи с бежанци и да помагаме по някакъв начин.

Аз видях бежанци за пръв път в моя живот. За пръв път се срещнах с хора от определени държави по света. Безкрайно се удивих и възхитих на материалната база, създадена от чехите в полза на бежанците в тяхната страна. Имах щастието да се запозная с една от служителите, провеждащи арт занимания с хората в центъра, жена с огромно сърце. Видях рисунки и прочетох послания от хора от цял свят, преминали през това място в малкото чешко провинциално градче. Това бяха послания, пълни с благодарност и признателност към служителите в центъра, послания за мир и любов, за толерантност, единност и сплотеност между хората по света. Въодушевих се от позитивността, силния дух и вярата в добрия изход, демонстрирана от хора, които видях, че не се различават от мен в стремежите и надеждата си за светло бъдеще. Почувствах със сърцето си, че имам какво да науча от тях, че са ми дали пример за вяра, упоритост и смелост, какъвто не съм срещала скоро сред хората, негонени от конфликти и радващи се на уж уреден живот. Почувствах, че бежанците демонстрират избор – да запазят и укрепят увереността си, че някой ще им подаде ръка и ще им помогне да започнат нов, но този път безопасен и пълен с възможности, живот на ново място, избор да бъдат силни заради семействата си, избор да вярват, че ще срещнат съпричастни с проблемите им хора, които действително ги третират като хора като всички нас, като граждани на света. Запитах се дали аз всекидневно правя правилния и желан от мен избор, този, който най-много ми помага – да възприемам всичко в своя живот като възможност и не като ограничение, да вярвам, че мога да постигна мечтите си, и да влагам безкрайно старание и търпение в тази насока, да бъда добра, да помагам и да бъда насреща за приятелите, семейството си и най-случайни непознати, срещнати на улицата. Дадох си сметка, че често намирам оправдания и полагам по-малко усилия от тези, които знам, че ще направят живота ми още по-пълноценен. Тогава…какво чакам? Щом хората, напуснали дома и близките си, могат да бъдат фокусирани върху крайната цел и могат да вярват в постигането й, значи ние също можем да започнем да бъдем в по-голяма степен хора, пълни с добродетели, не само мислещи, но и действащи, при това в посока на един по-справедлив, по-красив и по-градивен свят.

Ето как посещението ми в бежанския център в градчето Заставка у Бърна ми показа, че винаги има избор. Нека изберем този, който чувстваме със сърцето си, че е правилен. Нека отворим съзнанието и сърцето си за историите, несгодите и надеждите на бежанците, които можеха да ни бъдат съседи, сънародници, приятели, дори членове на семействата ни. Нека променим отношението си към тях, нека им помагаме, с каквото можем, нека се борим срещу предубедеността на другите срещу тях. Нека подходим със смирение и толерантност към бежанския проблем, но и с вяра, че един ден ние, със собствени усилия, много любов и грижа, ще сме изпълнили дълга си на човешки същества – да помогнем на човек в беда.

Теодора



photos © zuzka.gogo


Refugees – people like us

I have been interested in the refugee situation for a long time. I have been wondering how I could help with something, be it the smallest gesture of attention and care. Recently I was lucky enough to get such an opportunity. It was an experience that confirmed my belief that we were all human beings. Although none of us chooses where to be born nor do we want to go through the atrocities of war, every one of us has a choice – to build mental strength helping us handle courageously any situation we are faced with, to remain positive, to seek, find and give love, attention and care. These are characteristics we all possess, such that make us what we are – people. These characteristics of ours will change the world. It is essential that we all demonstrate traits like these much more often that we do now.

Now I would like to share my story about the chance I got to meet a very inspiring group of refugees and social workers in the Czech Republic.

As part of the “Refugee life: A story behind” youth exchange, under the European program Erasmus +, which was carried out in the Czech Republic in November 2016, young people from six European countries visited a refugee centre in a little provincial town near the city of Brno. We are accustomed to hearing of refugee “camps” and we have seen endless fields covered in tents and makeshift shelters in the media – those are camps buried in poverty where people miraculously make it to see another day. However, the refugees we visited lived in comfortable, functional and spotlessly clean buildings, used a number of sports and recreational facilities and enjoyed the sincere attention and care of two social workers with big hearts conducting interesting arts and crafts workshops in a well-equipped space. It looks like so far everything sounds just too good to be true…That is right, there is a fact I have yet to mention – that this refugee centre is of a closed type…The people living there are not allowed to get out until they either receive the right of asylum in the Czech Republic and are finally able to leave this beautiful “prison” and start trying their luck in the country, or they are refused the desired status and deported to the places they came from. I earnestly hope that the people with whom we spent three wonderful days, days full of music, dances, crafts making and inspiring conversations, have all already left the refugee centre and have got the much needed and desired green light to turn over a new leaf in their lives in a safe country.

It is virtually impossible for an ordinary person who is concerned about the refugee situation and is curious how they can help refugees to be given access to that refugee facility. Luckily, we, in our capacity of participants in the “Refugee life: A story behind” youth exchange, were assigned with the task of preparing various activities and of carrying them out with the refugees. Full of enthusiasm, numerous ideas and a great deal of inspiration, we went there the first day considering how to tackle the very likely language barrier, how to gather enough people to participate in our workshops, how to keep them interested and engaged until the end, how to go about their life situations in a delicate manner while demonstrating our sincere interest in hearing them, etc. It actually turned out that…in fact they were people just like us. Only they came from conflict-ridden countries or countries offering not so many future prospects – Ukraine, Iraq, Afghanistan, Nigeria and Vietnam, to name a few.

I am very delighted to say that the three days we all, 26 young people, spent in the refugee centre in the town of Zastavka u Brna, left a great impression on everyone and were filled with pure joy, lots of laughter and unforgettable memories. The refugees were very pleased with our attention and the interesting activities with which we diversified their life in their temporary “prison”. We were just very happy to help out and meet interesting and well-meaning people who taught us their national dances, games and words in their languages. We vowed to keep initiating encounters with refugees in the future and to keep helping them somehow.

As for me, I saw refugees for the first time in my life. I met people from certain countries of the world for the very first time, too. Besides, I was utterly astounded by the facilities created by the Czechs to be used by refugees in their country. I had the pleasure to meet an employee organising arts and crafts activities with the people in the centre, she was a woman with a huge heart. I saw drawings and read messages of people from all over the world who had lived in this place in the small Czech town. Those were messages full of gratitude and appreciation for the work of the employees in the centre, messages for love and peace, for tolerance, unity and solidarity between all the people of the world. I was so inspired by their positive attitude, mental toughness and belief that things would eventually turn out well. Those were capacities shown by people who, as I saw, did not differ from me in respect of their aspirations and hope for a better future. I felt deep inside that I had learnt something from them, that they had given me an example of belief, perseverance and courage I had not recently witnessed in the people enjoying a peaceful existence and seemingly stable lives. I felt that the refugees had been demonstrating a choice – to keep and reinforce their conviction that someone would give them a hand and help them begin a new, safe life full of opportunities and hope, somewhere far away from the violence and injustice they had previously known. Their choice was also about being strong for the sake of their families, about believing they would come across people who would be empathic and who would in reality treat them like people, like true citizens of the world. I asked myself if I was making the right choice for myself every day, a choice that I wanted the most and found the most useful – namely, to see everything life had to offer me as an opportunity and not a limitation, to be confident I could achieve my dreams, to put enormous effort, patience and humility into my everyday actions and thoughts, to be kind and helpful and to be always there for my family, friends and random strangers I met on the street. I realised I was too often finding excuses and putting much less effort than that needed to make my life more worthwhile. Then…what was I waiting for? Just as the people who had left their home and families could remain focused on their ultimate goal and could be confident they would eventually reach it, we could in turn start behaving much more like people, like virtuous human beings who not only think but also act toward collectively creating a fairer and more beautiful world.

That is how my visit to the refugee centre in the town of Zastavka u Brna showed me that there is always a choice. Let’s choose the one our hearts consider as right. Let’s open our minds and hearts for the stories, misfortunes and hopes of the refugees – those are people who could have been our neighbours, compatriots, friends and even family members. Let’s change our attitude toward them, let’s help them with anything we can, let’s fight against the bias of others toward them. Let’s regard the refugee situation with tolerance and humility, as well as with strong belief that someday we, having put our own efforts and shown much love and care, will fulfill our duty of human beings – to help a person I need.

Teodora


photos © zuzka.gogo

photos © zuzka.gogo


You might want to read some of the testimonials from previous projects related to personal development, empowerment, creativity, employability and others. Click on the following link:
http://smokinya.com/about/testimonials/


This youth exchange was financially supported by the Erasmus+ programme for youth educational mobility.

smokinya_Erasmus_logo_000.jpg

 
 

Refugee Life: A Story Behind – Follow-up
Tags: